Стара планина

Стара планина или Балкан, наричани в Античността Хемос или Хемус (на старогръцки: Αίμος, на латински: Haemus), е планинска верига в Европа, намираща се на Балканския полуостров, на която полуостровът е и кръстен. Тя се простира на запад от Източна Сърбия (устието на р. Тимок) до Черно море на изток (н. Емине), като по-голямата ѝ част се намира на територията на България. Стара планина е разположена по цялата дължина на България и разделя условно страната на Северна и Южна България. Най-високият ѝ връх е Ботев (2376 м).

В нейното землище са обособени много природни паркове, защитени местности и един национален парк. Тя е един от най-големите центрове на ендемични и реликтни видове. Поради изградената материална база, чистия въздух и високопланинския си характер, Стара планина често е предпочитана цел за туризъм. Има 81 хижи, изградени в планината.

География и дялово разделение

Стара планина е една от четирите физикогеографски области на Старопланинската зона. Тя е е част от Алпо-Хималайската планинска система и в частност от голямото земно образувание, известно като Балканиди. Средната надморска височина на Стара планина е сравнително голяма ­- 722 м, което я характеризира като типична планинска област. Над 19% от площта ѝ се отнася към среднопланинския пояс, а около 3% ­ към високопланинския пояс.

Поради силния тектонски натиск, който е идвал от юг, гънките на планината са наклонени и полегнали на север. Скалният състав е пъстър. Централните вътрешни части на антиклиналите, наречени ядки, са изградени от палеозойски скали, ­ предимно гранити, гранодиорити, шисти, кварцити и др. Страничните им части, наречени мантии, са главно от варовици, доломити, пясъчници, конгломерати и др. В резултат на многократните издигания на планината са се оформили четири денудационнни заравнености, а по реките ­шест речни тераси. Широко разпространени са разнообразните повърхностни и подземни карстови форми ­понори, ували, въртопи, карови полета, пещери и др. Карстовите процеси са развити в различни части на Стара планина, но особено изразителни са формите във Врачанската планина, Чепън и долината на р. Нишава, Понор планина, Котленската планина и др.

Западна Стара планина

Простира се от Белоградчишкия проход на северозапад до Ботевградски (Арабаконашки) проход на югоизток. Има дължина 190 км. Най-висок връх е Миджур (2168 м).

Средна Стара планина

Намира се между Ботевградски (Арабаконашки) проход и прохода Вратник. Има дължина 207 км. В този дял се намира и най-високият връх в планината – Ботев (2376 м). В него са разположени Етрополска планина, Златишко-Тетевенска, Троянска, Калоферска, Шипченска, Габровска , Дряновска , и Елено-Твърдишка планина. Релефът е силно разчленен.

Източна Стара планина

Тя е с най-малка надморска височина. Простира се между прохода Вратник и нос Емине (на Черно море) и има дължина 155 км. Най-висок връх е Българка (1181 м). Тук са проходите Ришки и Върбишки. На изток Балканът потъва в морето при красивия плаж Иракли.

Релеф и полезни изкопаеми

Стара планина принадлежи към младонагънатите планински образувания. Изградена е основно от гранити, но се срещат и варовици, гнайси и шисти. За разлика от Рила и Пирин, тук заледяването е обхванало много малко от най-високите части на планината. Липсата на изцяло завършени циркуси и наличието на само едно-единствено високопланинско езеро с ледников произход е категорично доказателство за това. Но част от релефа на Стара планина е типично алпийски.

Полезните изкопаеми в Стара планина са разнообразни по произход и запаси. Находища на черни въглища са разкрити в Балканбас, разположен между Габрово, Сливен и Твърдица, антрацитни въглища ­ в Свогенския басейн. Железни руди са открити в Кремиковци, Чипровци, Мартиново, Троянско, а медни руди и полиметални руди ­ във Врачанска, Голема планина и Етрополска планина. Находища на качествени мрамори има в Берковско, а на варовици ­ във Врачанско. Барит е разкрит в Искърския пролом в района на Елисейна­Зверино. Базалт се добива в района на гр. Плачковци. Глини се добиват в Годечко.

Климат

Климатът е умереноконтинентален, с изключение на най-източните части, които са подложени на преходноконтинентално влияние. Главната Старопланинска верига се отнася към планинската климатична област. Основните фактори за формирането на климата са атмосферната циркулация, надморската височина и изложението на склоновете.

Стара планина е основната климатична преграда и природна граница в България. Северното подножие е с умереноконтинентални климатични черти, а южното ­ с преходни. Преходността на климата е особено характерна за източните части на планината. От подножието към билото се сменят характерът и стойностите на климатичните елементи. Средногодишната температура във височина намалява и при станция вр. Ботев достига ­0,7°С (табл. 1). Средните януарски температури варират в широки граници от около 0°С в най-източните части до ­5°С за ст. Петрохан и ­9,3°С за ст. вр. Ботев. Средните юлски температури се колебаят между 8 и 20°С в зависимост от надморската височина. Температурните амплитуди не са големи ­ 16-­18°С.

Валежите се увеличават във височина и достигат до 1200­-1400 мм. Те са по-обилни по северните склонове, докато южните остават във валежна сянка и валежите там са около 550 мм. В най-източните части поради преходния характер на климата валежите достига до около 600 мм. Снегозадържането е около 4­6 седмици в по-високите части и до 1­2 седмици на изток. Максимумът на валежите е пролетен, а минимумът ­ зимен, като в източните части се забелязва сезонно изравняване на валежите. Най-ветровити места у нас са върховете Мургаш и Ботев, където средната годишна скорост на вятъра достига 10 м/сек. За северното подножие на Стара планина са характерни проявите на фьон, а в района на Твърдица и ­Сливен ­студеният падащ вятър тип „бора“ (често наричан „сливенски вятър“). От неблагоприятните климатични явления са характерни мъглите, температурните инверсии в котловините, поледиците.

Температури и валежи в избрани станции oт Старопланинската област
Станция Надморска височина (м) Средна януарска t (°C) Средна юлска t (°C) Годишна амплитуда (°C) Средна годишна t (°C) Годишна сума на валежите (мм)
Петрохан 1400 5,0 14,0 19,0 4,8 1157
Ботев 2376 9,3 7,4 16,7 0,7 1113

Води

Реки и езера

От Стара планина извират редица наши големи реки като Огоста, Вит, Осъм, Янтра, Тунджа, Луда Камчия, Стряма, Лом и др. Тук се формира значителна част от оттока на реките в България. Реките се характеризират с дъждовно-снежно, снежно-дъждовно, дъждовно (особено източната част) и карстово подхранване (реките Нишава, Искрецка, Котленска, Лева река и др.). Във високите части максимумът на оттока е през май, а в по-ниските през април за северния склон и през март за южния. В басейна на р. Луда Камчия максимумът е през февруари. Тук са разположени и две тектонски езера: Купенското в Централна Стара планина и Скаленското в Стидовска планина.

Язовири

От язовирите най-голям е яз. „Камчия“, построен на р. Луда Камчия. Особеностите на скалния състав позволяват формирането на значителни количества пукнатинни подземни води. Развитите карстови процеси са причина и за многобройните карстови извори. Сред най-големите карстови извори тук са Искрецките, Житолюб край гара Лакатник, изворът Опицвет в подножието на Чепън и Мала планина, Котелските извори, а от минералните извори най-известни са Вършец, Бързия (Берковско), Нешковци (Троянско) и др.

Водопади

По-големи водопади са Райското, Видимското, Карловското пръскало, Кадемлия (северно от гр. Мъглиж) и др.

Почви

В по-голямата си част ­ над 800 м н. в. Стара планина се отнася към Планинската почвена зона. Тя играе ролята и на почвена граница между няколко основни почвени типа. В по-ниските части по северния склон са разпространени сивите горски почви, а по южния ­ канелените горски почви. Над тях във височина се разполага поясът на кафявите горски почви, а нагоре следват планинско-ливадните. От азоналните почви за карстовите райони са характерни хумусно-карбонатните почви (рендзините), както и алувиално-ливадните за поречието на р. Луда Камчия. Значителните наклони на склоновете и слабата залесеност на места са причина за проявата на ерозионни процеси.

Растителност и животински свят

Подобно на почвите и при растителността се наблюдава добре проявена вертикална зоналност. До около 800 м н.в. преобладават широколистните видове, предимно дъб и габър, над които е поясът на буковите гори. На много места именно букът формира горната граница на гората. Над буковите гори на отделни места се срещат хубави смърчови гори, на места смесени с ела (Берковска и Калоферска планина). Срещат се още ограничени площи на гори от бяла мура (Тетевенско) и черен бор. По северните склонове на Берковска Стара планина има естествени гори от реликтния обикновен кестен. В Централна Стара планина по карстови терени се среща еделвайсът (района на Козята стена и вр. Мазалат).

Най-високите части са заети от пасища и ливади. От храстовите видове са разпространени шипка, глог, къпина, дрян, леска, хвойна, боровинка, връшняк, трънка, драка, смрадлика, люляк и др. На отделни участъци в Средна и Западна Стара планина са запазени и храстови съобщества от клек. В района на Айтос е разпространен ендемитът айтоско сграбиче, а в централните части на планината се среща ендемитът старопланинска иглика. Западно от Сливен е и най-северното находище на средиземноморския вид кукуч. Значително е разнообразието на тревни видове ­ власатки, ливадина, детелина, светлика, острици, орлова папрат, картъл, полевица и др.

В Главната Старопланинска верига обитават представители на средноевропейската и евросибирската фауна ­ дива коза, благороден елен, сърна, мечка, катерица, вълк, лисица, заек, таралеж, от птиците ­ орел, алпийска гарга, кълвач, дрозд, от влечугите и земноводните ­ дъждовник, усойница, живораждащ гущер, зелен гущер, алпийски тритон и др. Някои животински видове от бръмбарите, пеперудите, скакалците, охлювите, пещерните животни са ендемити.

Културни и природни забележителности, историческо значение

Стара планина е част от Стоте национални туристически обекта. Сред тях са обектите връх Ботев, връх Шипка, с. Осеновлаг – манастир „Седемте престола“, населени места в близост, като Котел, Жеравна, Сливен, Казанлък, Габрово, Боженци, Дряново, Елена, Трявна, Карлово, Калофер, Клисура, Сопот,Враца, Троянски манастир и др. В планината има 20 временни (пресъхващи) и постоянни езера.

Балканът е гръбнакът на България. През 9 век хан Крум напада византийската войска на 26 юли 811 г. при Върбишкия проход в Източна Стара планина. Императорът е пленен и посечен в краката на хана, а от черепа му той заповядва да направят окована със сребро чаша, от която пие наздравица. По този начин, според прабългарските вярвания, той си присвоява орендата (силата) на убития враг. Тази изключителна победа осигурява на България надмощие над Югоизточна Европа за много векове напред.

В Балкана се състои и друго велико сражение — битката при връх Шипка за освобождение на България от турско робство. Тогава Сюлейман паша прави последен неуспешен опит да превземе Шипченския проход и да открие пътя към обсадения Плевен.

Източник Уикипедия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s