Рила

Рѝла е най-високата планина в България и на Балканския полуостров. Намира се в югозападната част на страната, и по-точно в северозападния край на Рило-Родопския планински масив. Най-високият връх на Рила планина — Мусала̀, със своите 2925 m е и най-високият на Балканския полуостров и цяла Източна Европа. По билото на Рила минава Главният български вододел, който съвпада с Главния балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море.

В Европа Рила се нарежда на 6-то място по височина след планините: Кавказ (връх Елбрус — 5642 m), Алпите (връх Монблан — 4807 m), Сиера Невада (връх Муласен — 3482 m), Пиренеите (връх Ането — 3404 m) и Етна (3340 m). От планината извират едни от най-големите и пълноводни български реки — Искър, Марица и Места.

Предполага се, че името Рила има тракийски произход. Най-напред планината се е наричала Донука, Дунакс, Доункас, а по-късно Роула, преименувано на Рила от славяните през V век, което означава „многоводна планина“. Названието не е случайно — в Рила има над 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.).

В планината има многообразие на растителни видове — около 2000 и разнообразни представители на животинския свят.

Едно от най-забележителните места в Рила е Рилският манастир, най-големият в България, създаден през X век от Иван Рилски, светец и отшелник. Той е с огромно национално, архитектурно и историческо значение.

Средната надморска височина на Рила е 1487 m, а общата площ — 2629 km2. По-голямата част от високите върхове (2500 — 2700 m надморска височина) имат алпийски изглед. Типичен пример за това е Мальовица. Останалата част, най-вече в Източна Рила, представляват високопланински ливади.

Геология

Рила е блоково-разломна планина, представляваща сводово издигнат хорст с куполообразна форма, в който се наблюдават две разломни системи – концентрична и радиална. Част е от най-старата суша в района на Балканите — Македоно-Тракийския масив. Планината е изградена основно от метаморфни и интрузивни скали. Ядрото на Рила в по-голямата си част е изградено от гранит. Върху него лежи дебел пласт от кристалинни шисти и гранитогнайси, а над тях на места се срещат пясъчници и конгломерати, резултат от издигнатите терциерни утайки. Следи от тези утайки се откриват в Северозападна Рила на височина до 1900 m. Най-високите части са изградени главно от гранити, а по-надолу следват кристалинни шисти, чиито съставни минерали са последователно наслоени. Представени са от гнайс, слюдени шисти и амфиболошисти. На много места гранитът преминава в гранитогнайс. Тук се намират още мрамори и амфиболити, формирани през палеозоя — преди повече от 250 милиона години и впоследствие при многобройни издигания през периода на терциера. Планината е заледявана на няколко пъти през плиоцена и плейстоцена. Алпийският ѝ релеф е формиран при последното (Вюрмското) заледяване преди 10-12 000 години, когато снежната граница на планината е на 2100 метра надморска височина. Над тази граница ледниците коренно променят съществуващия дотогава релеф, като образуват дълбоки циркуси (огромни кресловидни вдлъбнатини, отворени от едната страна), остри карлинги (пирамидални върхове), скални зъбери (назъбени била), дълги и тесни трогови долини, обширни морени и други типични ледникови форми. По склоновете на някои долини като Бели Искър, Марица и Рилска река се наблюдават т.нар. висящи ледникови долини – странични долини, разположени по-високо от главната. Дъната на циркусите са заети от езера с ледников произход. В резултат на изветряне са се формирали сипеи с разнообразен характер. В югозападното подножие на Рила под въздействието на ерозията са се образували Стобските пирамиди.

Морените в Рила се срещат на височина от 1100 до над 2100 m. Най-ниско са по долините на р. Бели Искър, Рилска река и Марица, а най-високо (над 2100 m) – при циркусните езера. Най-големи морени се наблюдават при устията на реките Урдина, Мальовица, Белица и др.

Поетапното издигане на планината през различните геоложки епохи и големият обхват на вертикалните нагъвания водят до формиране на пет различни по възраст, височина и обхват денудационни зони.

  • Най-старообразуваната зона, старомиоценската, обхваща терените по билната част на планината с надморска височина между 2900 и 2600 m. Представлява практически заравнени територии със слабохълмиста повърхност, формирани на мястото на древни горски масиви.
  • Следващата зона, младомиоценската, е разположена по главните странични ридове на планината като обхваща обширни билни заравнености. Заема площи с надморска височина от 2600 до 2300 m.
  • Третата зона, староплиоценската, представлява силно огънато планинско стъпало. Намира се на надморска височина между 1800 и 1600 m.
  • Младоплиоценската зона също е представена от нагънато планинско стъпало. Заема територии с надморска височина до около 1300 m.
  • Най-младото ниво има характер на подвижно стъпало, разположено между 1000 и 800 m надморска височина.

Езерата на Рила са най-забележителното завещание от ледниковия период, като над 200 от тях са разпръснати из планината, а Леденото езеро в северната част на връх Мусала е сред най-високите ледникови езера на Балканския полуостров (второ след Горното Полежанско езеро в Пирин).

Граници и дялове

Огромният купол на Рила се издига над ограждащите я от всички страни планински котловини. Боровецката седловина (1305 m) свързва основния Мусаленски дял с ридовете Шипочан и Шумнатица на Ихтиманска Средна гора. Седловината Юндола (1375 m) и Аврамовата седловина (1295 m) свързват Рила с Родопите, връзката с Пирин е седловината Предел (1140 m), а с Верила — Клисурската седловина (1025 m). Рила заема площ от 2629 km2.

Разделя се на четири обособени части:

  • Източна Рила — Източният (Мусаленски) дял е най-обширен и най-висок. В него се намира най-високият връх, както и 12 от 18-те рилски върха над 2700 m. — Мусала, Ястребец, Иречек, Дено, Манчо и др. В тази част са Мусаленските езера. Тук се намират и Маричините и Ропалишките езера. В тази част на планината се намира курортът Боровец.
  • Централна Рила — Централната част (Скакавишки дял) на Рила е най-малката (1/10 част от площта на Рила) и е известна най-вече с ледниковите езера, които се намират там Рибни, Джендемски, Манастирски. В тази част се намира най-голямото ледниково езеро на Балканския полуостров — Смрадливото езеро. Тук се извисяват върховете Канарата, Черна поляна, Малък и Голям Скакавец, Рилец. Между реките Леви и Бели Искър страховито се издига уединеното било на Скакавците — Голям Скакавец, Малък Скакавец, Пчелина и Свети дух. Някога пътеката за товарни животни от Самоков за Рилския манастир преминавала по Прека река, започвайки от долината на Бели Искър. Друго по-известно било е това на Маринковица и Водния чал. То достига до Кобилино бранище — вододелната седловина между Скакавишка и Мальовишка Рила. В района на Голям Скакавец е разположено и може би най-тайнственото езеро в цяла Рила — Йозола.
  • Северозападна Рила — Заема близо 25% от територията на планината. Най-високият връх в тази област е връх Голям Купен, който е висок 2731 m. В тази част се намират и Седемте Рилски езера. Северозападният дял е известен с множество труднодостъпни красиви върхове и живописни езера.
  • Югозападна Рила — Най-високият връх на територията на югозападната част (Капатнишкият дял) е Ангелов връх. Площта на тази част е 30% от площта на планината. С изключение на най-северната си малка част, той няма алпийския облик на останалите дялове.
  • Лакатишка Рила — Най-северният дял, както и най-ниският. Името му произлиза от най-голямата извираща от него река Лакатица. Още е известен като Доспейската планина, на съседното село Доспей. За разлика от другите дялове той няма алпийски, субалпийски релеф и ледникови езера. По-голямата част е покрита с гори – иглолистни, смесени и широколистни. Има и доста пасища по билото. Най-високият връх е Зекирица 1728 m, други – Белчаница 1654 m, Сухарево 1636 m, Ръжана 1581 m, Викалата 1555 m, Цвичила 1517 m, Каркъмо 1498 m, Бели камък 1447 m, Капаклия 1423 m, Цар Шишман 1418 m, Марко 1411 m, Елова могила 1262 m, Радомирица 1229 m, Хайдушка могила 1224 m, Борска могила 1157 m. Единственият маркиран път е Е4, свързващ Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Лакатишка Рила е предложена като част от НАТУРА 2000 в зона Рила буфер, но е отхвърлена. В източната ѝ част се намира защитената местност Букова Усойка. В нея са запазени многовековни букови гори.

Водни ресурси

Рила е важен хидроложки възел за страната с изключително голям хидроенергиен потенциал, представляващ около 1/4 от целия потенциал на страната. Планината попада в хидроложката област с континентално климатично влияние, планинска подобласт.  По северните ѝ склонове и връх Мусала минава главният вододел, разделящ двата отточни басейна – Черноморския и Беломорския (Егейски). Водните запаси, които се формират в границите на планината са най-важният ресурс на чиста питейна вода за околните селища, София, част от населението на Северна Гърция и европейската част на Турция.[9] Районът на населените места, разположени по западните склонове на Рила планина разполага с голям излишък от вода, тъй като оттокът надвишава потреблението около 8 пъти. Режимът на рилските реки е в пряка връзка с надморската височина и около половината от водните запаси в планината се намират на височина над 2050 m.

Реки

От планината извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканите – Искър, Марица и Места. Изворите на много притоци на тези реки, както и на притоци на Струма, също се намират във високопланинските части на Рила — Бели, Леви, Прав и Черни Искър, Бяла и Черна Места, реките Белишка (Белица), Благоевградска Бистрица, Градевска, Изток, Рилска. На територията на планината се формират около 10% от водните ресурси на Струма и Места, над 5% от тези на р. Марица и повече от 8% на р. Искър.

Реките, извиращи от Рила, се характеризират с преобладаващо снежно-дъждовен режим. При тях се отчита и най-големият средногодишен отточен модул за България – 14,23 l/s/m2 ,който за високите части на планината достига до 40 l/s/km2.Пълноводието им до голяма степен зависи от дъждовните води и топенето на снеговете, особено по високите части на планината, където те са най-изобилни. На база на сезонните промени на количеството валежи реките, извиращи от планината се характеризират с пролетно-лятно пълноводие и есенно-зимно маловодие. Във високопланинските райони през зимата те се подхранват предимно от подземни води, поради по-продължителното задържане на снежната покривка и ниските температури. Това довежда до появата на зимното маловодие и по тези причини тук средномесечните минимуми на оттока се проявяват през месец февруари. За средновисоките части на Рила този минимум се отчита през септември. Пролетното пълноводие в Рила планина се обуславя от снеготопенето и нарастването на количеството на валежите през този сезон. В равнинните и нископланински части в този период се наблюдават многобройни речни прииждания, които също са елемент на речния режим. Максималният отток в средните части на планината настъпва през април, а средномесечният максимум на оттока във високопланинските части се отчита през месец май.

На територията на Рила тече Рилската река, която е ляв приток на река Струма и извира от Рибните езера в Рила. Приета е за граница между три дяла на планината Рила — Северозападен, Централен и Югозападен. В долното си течение реката, бидейки българо-османска граница от 1878 до 1912 година, е северна граница на историко-георгафската област Македония.

Езера

Езерото Окото

Поради ерозионната дейност на ледниците през кватернера във високопланинските части на Рила са се образували голям брой ледникови езера. От тях по-голямата част са постоянни, около 35 са временни и за всички са характерни малките площ и обем.Обикновено заемат дъната на циркусите, циркусните тераси и троговите долини и са разположени на надморска височина между 2000 и 2600 m. Най-често имат закръглена или елипсовидна форма с малки дължина и ширина, като повечето са с площ под 10 da.Тези води имат значение не толкова с количеството си, отколкото със своето качество и красотата на езерата, която привлича ежегодно хиляди туристи. Веригата на Седемте рилски езера е най-дългата, най-живописна и най-посещавана езерна група. В Рила са описани около 233 езера, от които 189 циркусни, а останалите имат тектонски или свлачищен произход. Най-голямо е Смрадливото езеро, простиращо се на 212 da и заемащо първо място по този показател между всички ледникови езера на Балканите. Най-дълго е Горното Рибно езеро с дължина 801 m. Преобладават езерата със средна дълбочина 2-5 m, като най-дълбоко е Окото (37,5 m), едно от Седемте рилски езера.Най-високо разположено е Леденото езеро (Леденика) – на 2715 m надморска височина, а най-ниско – Сухото езеро, което се намира в Източна Рила на височина 2045 m.Голяма част от езерата са групирани и обикновено се оттичат едно в друrо – Седемте рилски езера, Урдините, Мусаленските, Якорудските, Рибни езера и други. В Рила се намират още и по-малко известните Вапски, Грънчарски, Джендемски, Казански (Казанчалски), Манастирски, Маричини, Ропалишки, Скалишки (Реджепски) и Чернополянски (Карааланишки) езера. Някои от тях като Паничище в Северозападна Рила са с тектонски произход, образувани при потъването на части от земната повърхност по разседи и флексури.

Язовири

В долината на р. Бели Искър е изграден най-големият рилски язовир „Бели Искър“, от който част от София се снабдява с питейна вода. Водите на язовира се използват и за производство на електрическа енергия.

Друг голям язовир е Белмекен по поречието на река Сестримска, част от каскадата „Белмекен-Сестримо-Чаира“. Стената му е изградена на надморска височина 2000 m и това го прави най-високият язовир с насипна стена на Балканския полуостров. Категоризиран e за стопански и любителски риболов. Под него се намира язовир Чаира с пад между двата от 700 m. ПАВЕЦ Чаира е подземна електроцентрала и е най-голямата помпено-акумулираща централа в Югоизточна Европа.

Язовир „Калин“ е изграден на 2394 m надморска височина и е най-високо разположеният язовир в България и на Балканите. Захранва с вода високопланинските водноелектрически централи от група „Рила“ – ВЕЦ „Калин“, „Каменец“, „Пастра“ и „Рила“. Язовирите „Калин“ и „Карагьол“, който се намира по-ниско от него, са взаимно свързани с пад на водата от 740 m.

Подпочвени води

Високопланинският пояс на Рила се отличава с относително по-голяма водоносност, която се обуславя от дълбоко разчленения релеф, гъстотата на речно-долинната мрежа, големите валежни количества, поддържащи висок коефициент на инфилтрация, ниското изпарение, продължителното снеготопене, многобройните ледникови циркуси и езера и торфените покривки по високите била. Подземните води са главно пукнатинни. Най-големи количества се акумулират в гранитите и гранитоидните тела, където се събират студени води с активна циркулация, а в по-дълбоките зони – термоминерални находища. Пукнатинните води се дренират от множество малки и големи извори с дебит до 15-20 l/s, които от своя страна дават начало на множество реки, рекички и потоци. В долините на реките Дупнишка Бистрица, Санданска Бистрица, Манастирска, Отовица, Осеновска и други, както и в езерните циркуси, се намират студени извори с голям дебит. В двата големи гранитни плутона в Западна Рила с обща площ около 220 km2 естественият воден ресурс се оценява на около 460 l/s. Високопланинските води са ултрапресни и пресни с минимална минерализация и незначителна твърдост. По химичен състав те са обикновено хидрокарбонатни, сулфатни, натриеви или калциеви. Изворните води във високите дялове на планината се отличават и с ниските температури, дори през лятото се срещат извори с температура около 1-2°C. Добри водни акумулатори са и дебелите торфени покривки върху билните заравнености.

Минерални извори

Минералните води в Рила са свързани предимно с дълбоките разломни структури на земната кора. В подножието на планината извират горещи минерални извори, най-известният от които се намира в Сапарева баня. Водата изскача във вид на гейзер с максимална температура от 101,4°С. Това е най-горещият извор у нас и единственият гейзер на Балканите.[14] Минерални извори са открити още в Благоевград, Разлог, Долна Баня, с. Гулийна баня, Осеново и др.

Районът на Костенец е богат на минерални извори с температура 47-73°С. Водите тук са слабо минерализирани, с малко количество радон и много ниска твърдост. Изворите са били известни още в древността, запазени са останки от римски бани и балнеологични съоръжения.

На територията на община Самоков през 1932 г. е каптиран термоминералният извор „Белчин бани“, чиято вода излиза с температура от 37°С и дебит 8 l/s, а при Добринище изворът е с 43°С.

Край с. Ярлово са установени субтермални води, а в долината на р. Палакария има перспективи за откриване на минерални води.

Върхове в Рила

На територията на Рила се намира най-високият връх в България, връх Мусала с височина 2925 m, измерено от равнището на пристанище Варна. Според някои мнения името му произлиза от „Мус Аллах“, или „място за молитва“, „молитвен връх“, „близо до Аллах“ и е дадено по време на Османското владичество. През периода 1949-1962 г. се казва Сталин, по името на съветския диктатор Йосиф Сталин. Върхът е част от Стоте национални туристически обекта.

Връх Височина
[m]
Дял
Мусала 2925 Мусаленски дял
Малка Мусала 2902 Мусаленски дял
Иречек 2852
Алеко 2713
Дено 2790
Студения чал 2785
Додов връх 2661
Голям Калин 2668
Малък Калин 2664
Голям Полич 2615
Юрушки чал (Овчарец) 2768
Голям купен 2731 Мальовишки дял
Мальовица 2729 Мальовишки дял
Попова капа 2704
Малка Мальовица 2698
Лопушки връх 2698
Отовишки връх 2696
Ловница 2695
Канарата 2691
Орловец 2685
Връх Височина
[m]
Дял
Аладжа слап 2684
Злия зъб 2678
Дамга (Вазов връх) 2669 Дамгския дял
Еленин връх 2654
Ангелов връх 2643
Равни чал (Равни връх) 2637 Белмекенски дял
Белмекен 2627 Белмекенски дял
Камилата 2621
Голям Мечи връх 2618
Двуглав 2605
Голям Мермер 2598
Кози връх 2587
Иглата 2575
Голям Мечит 2568
Ушите 2560
Ашикларски връх 2536
Малък Мечит 2535
Средни връх 2531
Чемерна 2511
Янчов чал 2481
Връх Височина
[m]
Дял
Малък Мечи връх 2474
Курджилък 2469
Будачки камък 2447
Куков връх 2411
Царев връх 2376
Марков камък 2342
Малка Попова капа 2180
Трещеник 2020
Малък Лопушки връх 2537
Малък Мермер 2562
Близнаците 2772 Маришкия дял
Капатник 2170
Езерник 2485
Русалия 2359
Балабаница 2157
Славов връх 2304
Ибър 2666
Белчаница 1654
Карааланица 2716

Източник Уикипедия

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s